24 август 1944 година - битката при Жабокрек - една срамна страница в българската история
На 24 август всяка година, БСП и нейните симпатизанти празнуват годишнина от битката при Жабокрек. На мястото се прави събор, играят се хора, въобще... празнува се. Беловласи старци тропат хоро върху костите на ч
2010-08-24 00:57:17
На 24 август всяка година, БСП и нейните симпатизанти празнуват годишнина от битката при Жабокрек. На мястото се прави събор, играят се хора, въобще... празнува се. Беловласи старци тропат хоро върху костите на човешки същества....
Каква обаче е истината за този ден? Какво се случва тогава?
Към средата на август 1944 в кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер (според други източници 33 и още две сестри и един лекар). Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени. За да се проявят, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Така се събира „внушителна партизанска група от 250 борци“, т. нар. Обединен Рило-пирински партизански отряд с командир Желю Демиревски.
На 24 август 1944 г. партизаните нападат почивната станция , обезоръжават и убиват българските войници, пазещи станцията и след това убиват около 20 немски войници. Войниците на Вермахта са били болни или тежко ранени. Същата група бяга панически и подпалва станцията, след което напада случайно минаващ по посока Рилския манастир автобус. Стрелят по него, после свалят пътниците, запалват го и бягат. Тези “героични” събития биват предадени от уста на уста и се празнуват от комунистите като героичен подвиг, даже бива построен музей.
За да се подсили ефектът от „вихреното нападение“, се упоменава, че било иззето „голямо количество оръжие“. По-късно фантазиите на участници в нападението се развихрят до такава степен, че се рисуват какви ли не епични картини от няколкочасово сражение с „елитна“ хитлерофашистка част. „Разбити“ били и „дошли на помощ“ с манастирския влак „въоръжени до зъби български фашистки части“ и т. н. Над всичко доминира „партизанската смелост“ и „песента на картечниците“, които били „унищожили“ първо 30, после 100, че и повече дори „хитлерофашисти“.
Червените се нуждаели от „военен успех", който да разнесе слуха за „голямата им мощ", като избили безпомощните немски войничета, голяма част от които били почти деца.
И сега наследниците на тогавашните комунисти, социалистите, с пропагандна цел внушават и поддържат по подобаващ начин „спомените" за „героичната антифашистка съпротива".
Да превръщаш една срамна в българската история случка в 66-годишно честване /вероятно и тази година ще се празнува/, това е откровен цинизъм.Автор: Албена Иванова